Сигурна победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган за трети пореден мандат

За Ердоган размерът сега има значение

Маргарита Насева

Обратното броене до парламентарните избори в Турция на 12 юни протича привидно спокойно и почти скучно. Часовникът просто отброява часовете и минутите до сигурната от месеци насам победа на управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКР) на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган за трети пореден мандат.

Социологическите проучвания й обещават комфортните между 42% и 50% от гласовете. Под привидното спокойствие обаче стои решаващият въпрос – с колко точно. От отговора на този въпрос зависи не само накъде ще продължи страната след изборите, но в известен смисъл близкоизточната политика, разширяването на ЕС, регионалната и световната икономика. Подобни високопарни твърдения за страна, доскоро пренебрегвана заради политическа несигурност и недоразвита икономика, вече не са безпочвени.

Турция се издигна до17-ата по размер икономика в света. През миналата година отчете най-висок темп на растеж след Китай и Индия и се превърна във водещ член на Г-20. Тя притежава втората по големина армия в НАТО след тази на САЩ и се надява да стане първата мюсюлманска страна (при това със 74-милионно население), член на ЕС.

Не е изненадващо, че турците имат достатъчно доверие в Ердоган, за да дадат трети мандат на неговата партия. След идването й на власт за първи път през 2002 г. икономиката се стабилизира и премина почти незасегната през глобалната финансова криза в края на десетилетието. Извършени бяха важни реформи.

Започнаха преговорите за присъединяване към ЕС. Турция се утвърди като ключова световна икономическа и политическа сила. Единственото неизвестно в неделя е дали партията с ислямистки корени и пристрастия най-сетне ще успее да получи квалифицирано мнозинство на изборите в неделя или не.

Ако получи абсолютно мнозинство
и спечели над две трети - или повече от 367 места - в 550-членния парламент, тя безпроблемно и без да подлага на референдум, ще може да въведе нова конституция. Макар че АКР обещава да заложи в нея по-широки демократични права и да продължи проевропейските реформи, критиците се опасяват, че целта на Ердоган е да създаде държава с френски стил на президентско управление с тайната надежда самият той да стане президент и да концентрира по-голяма власт в ръцете си.

Според действащата в момента конституция Ердоган няма да може да се кандидатира за премиер през 2015 г.

На предишните избори АКР получи 34.3%, а през 2007 г. - 46.6%, които не й стигнаха за абсолютно мнозинство. Този път обаче възможността за абсолютно мнозинство изглежда напълно реална.
В свой анализ агенция "Ройтерс" отбелязва, че има два фактора, които могат да попречат на АКР да спечели на този политически триумф. Първият е дали крайнодясната Партия на националистичното движение (ПНД), трета по големина в страната, ще може да прескочи прага от 10%, за да влезе в парламента.

Неотдавна сексскандал доведе до оставката на 10 висши нейни членове и внесе смут в редиците й. Ердоган от своя страна побърза да привлече привържениците й, внасяйки още по-националистични послания в предизборната си кампания. Ако ПНД не успее да влезе в парламента, местата й ще бъдат разпределени пропорционално между парламентарно представените партии, като АКР ще получи най-много от тях.

Вторият негативен за Ердоган фактор е прокюрдстката Партия за мир и демокрация. Проучванията показват, че тя може да разчита на 25-30 места в сравнение със спечелените 19 през 2007 г.
По време на двата си мандата търсещият - поне на повърхността - европейско бъдеще на Турция премиер показва все по-голяма нетолерантност към критиките и опозицията, отбелязва "Франс прес". Почти зад всяко несъгласие той съзира конспирация и опит за преврат, редовно напада медиите, използва данъчните власти за постигане на политически цели и толерантно наблюдава как полицията смазва уличните протести.

Постепенно при управлението на АКР и Ердоган в Турция се задълбочи поляризацията между партията и армията и съдебната система, смятани за гарант за светския характер на държавата. Армията се оказва все по-изолирана от обществения живот и за първи път в модерната история на страната генералите и висшите офицери могат да бъдат съдени за опити за преврат. Вторият светски бастион в страната – съдебната система – се реформира с цел да стане де юре по-независима, но де факто се увеличава влиянието на правителството над нея.

Базираната в САЩ неправителствена организация "Фрийдъм хаус" определя Турция като "частично свободна" държава и критикува правителството за ограниченията на свободата на словото. Според Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в момента в турските затвори има най-малко 57 журналисти.

Според списание "Икономист" те са повече, отколкото в Китай. Ограниченията върху интернет, широко прилаганите практики на подслушване и следене, както и нарастващата нетолерантност към критиците будят все повече тревоги, отбелязва "Дойче веле". Критиците твърдят, че през последните години АКР е останала на практика без коректив и ако получи квалифицирано мнозинство, през следващия си мандат лесно ще може да наложи ислямизация през едно авторитарно управление.

Заради извършените досега реформи се смята, че АКР ще има най-добро отношение към инвеститорите. Но пазарите може да посрещнат хладно евентуална нейна съкрушителна победа, коментира "Ройтерс", тъй като тя ще управлява без противовес. Облигациите, турската лира и акциите може дори да поевтинеят в краткосрочен план.

Ако не получи абсолютно мнозинство

но си осигури над 330 места в парламента, АКР ще може да прокара конституционни промени, но само след като ги подложи на референдум.

Ако получи по-малко от 330 места, Ердоган ще трябва да търси подкрепата на други политически партии, най-вероятно кюрдската, или да се откаже от плановете си за промяна на конституцията.
Евентуален референдум за нова конституция, която да наложи президентски тип на управление, ще предизвика остър дебат в страната и ще поляризира още повече Турция, прогнозира "Ройтерс".

До голяма степен това ще зависи и с колко места ще разполага основната опозиционна сила - Републиканската народна партия (РНП). Социологическите проучвания през седмицата преди вота й отреждат 25-30%, значително повече от получените 20.8% през 2007 г. РНП твърди, че Турция трябва да модернизира конституцията си, но е силно притеснена от политиката на нетърпимост и ислямисткото минало на Ердоган и неговата партия.

Републиканската народна партия дълго беше под прицел заради въоръжената защита на светското начало на властта, както и заради откритата си подкрепа за военните, но сега измества фокуса си върху демократичните промени и социалната справедливост, за да привлече както консервативните бедни, така и либералите от градовете, които се страхуват, че деветгодишното управление на АКР става все по-авторитарно, коментира "Франс прес".

Инвеститорите ще са доволни, тъй като ще се запази еднопартийното управление за още четири години, но АКР ще трябва да търси консенсус по важните политически въпроси, прогнозира "Ройтерс". Според инвеститорите подобен изход ще намали възможностите за идеологически конфликт и ще накара правителството да се съсредоточи върху икономическите въпроси и структурните промени, а не толкова върху конституционната реформа. Ето защо сп. "Икономист" обяви в началото на юни, че "най-добрият начин да се насърчи демокрацията в Турция е да се гласува срещу управляващата партия".

в дн / PRO TURKEY