Турското правителство публикува указ, осигуряващ възможност за връщане на стотици имоти, конфискувани от религиозните малцинства от 1936 г. насам

Фондации на малцинствата ще получат компенсации за имоти

06/09/2011

Турското правителство публикува указ, осигуряващ възможност за връщане на стотици имоти, конфискувани от религиозните малцинства от 1936 г. насам.

От Менекше Токай за Southeast European Times в Истанбул - 06/09/11

От близо 74 милиона души в Турция, по-малко от 1% принадлежат към религиозни малцинства. [Ройтерс]

Според указа, публикуван в Държавен вестник на 27 август, фондации на малцинствата могат да си върнат имоти - включително гробища, чешми, училища, болници и сиропиталища - собствеността, върху които са декларирали след 1936 г. насам. Стойността на недвижими имоти, които са били препродадени на трети страни, също ще бъде изплатена, след като сегашната им стойност бъде определена от Министерството на финансите.

"Като всички останали и ние знаем за несправедливостите, на които различни религиозни групи са били подложени заради техните различия", каза премиерът Реджеп Тайип Ердоган по време на вечеря, на която той присъства заедно с представители на християнски и еврейски фондации.

За да си върнат имотите, фондациите на малцинствата трябва да подадат молби до турските власти в рамките на една година. Всяка молба трябва да бъде одобрена от парламента, след което собствеността ще бъде регистрирана на името на фондацията от регистрационната служба.

Договорът от Лозана определя като малцинства православните гръцки, арменски и еврейски общности.

Според закона на Турция за фондациите, приет през 1936 г., всички фондации трябва да представят декларация за собственост, включително за всички недвижими имоти и друга собственост, която притежават, докато през 1974 г. решение на Касационния съд забрани на малцинствените групи да купуват или регистрират нова собственост.

През 2008 г. парламентът внесе поправки в Закона за фондациите, увеличавайки правата на малцинствените религиозни групи да придобиват нова собственост и да възстановяват конфискуваните си имоти. Обаче "макар че поправките от 2008 г. позволиха връщането на някои имоти, ограниченията остават и проблемът за имоти, продадени на трети страни, остава неразрешен", казва професор Армаган Чакир от университета в Мармара.

Турският журналист от арменски произход и директор на турската Фондация за икономически и социални изследвания (ТЕСЕВ) Етиен Махчупян казва, че е важен моментът на публикуване на указа.

"Преди всичко правителството взе това решение преди дискусиите за новата конституция, което означава, че то не иска да остави този деликатен въпрос да бъде решен в рамките на конституционната структура", обясни той.

Ердоган каза, че иска конституция, която е "изчистена от демократичния срам на миналото: не да изключва, а да включва, не да отчуждава, а да приема, не да дискриминира, а да интегрира, не да потиска, а да освобождава".

Според Махчупян управляващата ПСР иска да получи граждански контрол върху държавната структура и нейната идеология, което неотдавна бе отразено в промените в отношенията между цивилните и военните.

"Смятам, че това решение бе ход, който служи на друга цел: правителството на ПСР се опитва да даде ново определение на "турското гражданство" с по-либерални, граждански и модерни термини, което някои погрешно интерпретират като неосманизъм", казва Чакир.

Както посочва Айхан Актар от университета "Билги": "Ранният републикански период на съвременна Турция демонстрира държавна политика, която целеше немюсюлманите да напуснат Турция и ако е възможно да оставят имуществото си." Следователно новият указ може да се разглежда в светлината на преопределянето от държавата на отношенията й с религиозните малцинствени групи.

Моментът на предприемане на този ход също предполага решимостта на правителството да изпълни исканията на ЕС, на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) и на Конгреса на САЩ, който оказва натиск върху страната в тази насока от десетилетия.

Според доклад за напредъка на Турция за 2010 г., изготвен от Европейската комисия, ЕС изисква законовата рамка в Турция да реши случаи за конфискувана собственост, продадена на трети страни, като се подчертава необходимостта да се гарантира пълно зачитане на правата на собственост на всички немюсюлмански религиозни общности.

Ако правителството не се бе заело сега с въпроса за собствеността на малцинствата, казва Актар, то би било уязвимо за претенции за значителни компенсации в случаи, които се отнасят до ЕСПЧ.

Експертите твърдят, че следващата стъпка на правителсството трябва да бъде възстановяване на репутацията на членове на малцинствени групи, загубили гражданството си, включително създаване на възможност за двойно гражданство и паспорти.
Това съдържание е изготвено специално за SETimes.com.

Pro Turkey