Отново е Рамазан – месецът на милосърдието и опрощението12:30, 31.07.2011 Култура & Етика
zaman
С неговото идване всички се озовават на стълбите на светлинна спирала, водеща към небесата и, вглъбени в себе си денем и нощем, пътуват към Онази “неведома същност”.
В период, в който със затворени очи едновременно изживяваме тъгата и радостта в сърцата си, чрез окото на сърцето съзерцаваме новия месец на опрощението. В атмосферата на мечтите и носталгията в този месец усещаме света на чувствата и мечтите си като първа пролет и есен. С дълбокия духовен творчески стил всички звуци и дихания по време на Рамазан ни шепнат по най-възвишения и най-вълнуващия начин насладите, които бихме желали да получим на Земята, и надеждите, които сърцата ни хранят в името на идеала за добро. Почти винаги нежните дни на Свещения Рамазан ни обгръщат от всички страни като кълбо от светлина и ни поднасят многобройни райски букети, като ни припомнят мечтите, желанията, радостите, веселията, празненствата и пъстроцветните измерения на отвъдното.
Превръщането на “Аз”-а в зелена гора
С настъпването на Свещения Рамазан мислите отново се обновяват, чувствата оживяват и всички измерения на милосърдието стават едно цяло с надеждите и желанията на човека и се настаняват в сърцата. Да, по време на вълшебните дни и светли нощи на Рамазан сякаш всички пречки за сближаването на човека с Всевишния изчезват, като че ли всички неволи се отстраняват, хълмовете по пътищата към сближението се изравняват, равнините стават гладки повърхности… За душите, които винаги чувстват жажда за милосърдие, месец Рамазан е като дъжд, който пада в сърцето на Земята, с чувствата и духа, с които ги дарява, той полива съхнещите им органи, прониква в недрата на чувствата и превръща “Аз”-а на човека в зелена гора от нови стойности. Благодарение на светлината, излъчвана към очите и сърцата в миговете, изпълнени със светлина, извиращи от пъстрите блажени късове от време, отразявани в живота от Свещения Рамазан, душите напълно се потопяват в атмосферата на отвъдното и така се събуждат за духовното и неведомото и свикват с това състояние, че никога повече не желаят да се откъснат от тази небесна атмосфера.
Магията на ислямския морал
С лъжливата зора, с истинската зора и с появата си Свещеният Рамазан настъпва като истински ден. След като на хоризонта се появят знаците, какви сладки, топли и вълнуващи мигове изживяваме в негово име. Дни и седмици по-рано с необикновена и характерна за месец Рамазан щедрост храните и напитките потичат към кухните. Така дни по-рано чрез различни асоциации се разхождаме в пъстрата атмосфера на Свещения Рамазан.
И най-накрая очакваният с нетърпение от всички блажен месец на милосърдието и опрощението идва. И с неговото идване всички се озовават на стълбите на някаква светлинна спирала, водеща към небесата и, вглъбени в себе си денем и нощем, пътуват към Онази “неведома същност”. Когато посрещаме ранното утро, сме внимателни, предвидливи и дисциплинирани, а когато прегръщаме вечерта, чувстваме отделна наслада и отделна магия. Нежните нощи на Рамазан сякаш идват, за да завладеят всички души и всички сърца, през този месец погледите се задълбочават, обичта се превръща в усмивка. Непрекъснато се подхранва чувството за добро, дори в известна степен всички лоши чувства и навици се потискат и в зависимост от равнището си всеки човек поема по пътя на ангелите. Наистина, по време на Рамазан хората поддържат толкова силна връзка с Всевишния, толкова са внимателни в богослуженето и имат толкова нежно и учтиво поведение, че е невъзможно това да не се забележи. Да, във всичките си действия те, от една страна, изживяват удоволствията от благодатта на вярата, усещат магията на ислямския морал, чувстват тайнствените наслади, породени от мисълта за добротворство, а, от друга, внушават тези чувства в сърцата, които имат потенциала да ги изживеят. Те сякаш ни прошепват нещо от небесата.
Да бъдеш или да се показваш
Да, задоволените и удовлетворените души издържат на глада, жаждата, борят се с желанията на душата, както и с плътските желания, със съзнанието за радостно изпълнение на богослужебните задължения, защото знаят, че този живот, който живеем, един ден непременно ще се трансформира във вечно щастие, че саможертвите на този свят, направени за да се спечели задоволството на Създателя, и преживените трудности, дори и най-малките, ще добият висока стойност в отвъдното. В света на техните мисли вечерите ифтар протичат като богослужения и сякаш се сливат с молитвите теравих, ранните закуски сахур стават едно цяло с молитвата техеджюд и всеки получава своя дял от близостта с Аллах. Всички смъртни хора се изкачват на равнището на вечни и духовно издигнати същества, а всичките им действия, програмирани съгласно съзнанието им за богослужене, добиват значение на райски празници. Почти всички нощи по време на Рамазан са по-различни от нормалните нощи, които познаваме, и в тях се носи полъх от отвъдното, а впечатляващата пъстрота и внимание на деня сякаш ни кара да усетим атмосферата на волята и решителността. Говеещите души са толкова топли, силно развълнувани, изключително меки и учудващо нежни, сякаш всяка нощ се готвят за отделна среща. Всяка сутрин, когато се събуждат за новия ден, те, от една страна, настръхват, а, от друга, хранят надежда така, сякаш биват привикани към нов Ден на възкресението и към нови изпитания. По лицата им личи приятно, нежно и малко горчиво излъчване, получено от съчетанието на скромността и достойнството, благонравието и сериозността, сигурността и тъгата, дали да бъдеш или да се показваш. Във всичките им действия се усеща удовлетвореност и зрелост от принадлежността към Него, които тайно се забелязват, дори гордост и ведрина, чистосърдечие и пречистеност от постоянното къпане във водопадите на Корана, както и нежност и крехкост. Но дори да изглеждат така, сякаш са създадени от светлина и дух, те като че ли напомнят на сенките и категорично не обезпокояват никого. Духовното уважение и възпитание до такава степен са проникнали в природата им, че са нежни като ангелите и искрени като светците, въпреки че в продължение на целия ден са били подложени на изпитанието на глада, жаждата и желанията. Страхът и уважението, порядъкът и спокойствието, нежността и сериозността като състояния на духа са сред най-отличителните им черти. В поведението си спрямо Всевишния те са винаги богобоязливи, уравновесени и нежни, а помежду си се уважават, държат се непринудено и сърдечно. Фетхуллах Гюлен
Рамазан 2011 - Рамадан 2011 / Pro Turkey
Публикации
